ПРИКАЗКА С  НЕОЧАКВАН КРАЙ

В магазин Подправките на Еди и Дима  всички живееха кротко.

Традиционните български подправки си знаеха мястото. Екзотичните подправки стояха малко по-нависоко – с най-добър изглед към входа и любопитните погледи на хората. Ядките и варивата бяха подредени стабилно и сигурно – без излишни амбиции. А сушените зеленчуци… те стояха по-настрани. Не беше лошо тяхното място, но нямаха изглед.

Дълго време никой не говореше за това.

Докато един ден сушеният морков въздъхна:

– Гледайте ги само! Куркумата свети като слънце, кардамонът гледа отвисоко, а ние? Все в ъгъла.

Сушеният лук кимна мрачно.

– И ние сме важни. Без нас няма супа.

– Време е за промяна! – прошепнаха зеленчуците и решиха, че мястото им трябва да е… по-нагоре.

И така, без много шум, започнаха да се местят.

Само че екзотичните подправки не бяха отстъпчиви.

Куркумата първа вдигна глас:

– Аз не мърдам! Тук съм заради светлината, а и не ми отива да стоя ниско.

Кардамонът, величествен и достолепен, леко се надигна:

– Моля ви, все пак съм кардамон Royal grееn. Моето място е точно тук.

Чимичурито поклати бурканчето си и каза спокойно:

– Щом стопанката ме е сложила тук, значи тук ще стоя. Но сушените зеленчуци бяха упорити.

Един се бутна, друг се наклони, трети реши, че ще мине „само за малко“.

И настана суматоха. Буркан до буркан. Етикети се разминаха.

Редът се обърка. Всеки държеше на своето

Когато Дима и Еди влязоха в магазина в края на работния ден, магазинът  сякаш не беше същият.

Погледът на стопанката Дима обходи рафтовете🧐

Тя не повиши тон.  Не каза нищо веднага. Само протегна ръка.

Взе сушените зеленчуци в шепа, задържа ги за миг и каза:

– Мястото ви ще бъде там, където аз реша.

И…… духна.

Зеленчуците се разпиляха.

Малко тук.Малко там.

Еди се хвана за главата

Оттогава сушените зеленчуци нямат свое постоянно място.

Днес са до подправките.

Утре при варивата.

Понякога са в пакет, понякога в буркан, понякога точно там, където някой ги търси.

И така научиха нещо безценно: че не гледката  е най-важното. По – важно е да си стоиш на мястото и че когато някой подрежда с грижа, има причина за това.❤️