Защо да пазаруваме насипни храни, билки и подправки
септември 25, 2023
Българските великденски обичаи и традиции пазят в себе си отминалата епоха и са успели да преминат векове наред непокътнати и все така силни.
А на нас само ни остава да ги съхраняваме и пазим, защото това са традиции оцелели, заради силата на народния дух и вяра.
В навечерието на Великден много важен обичай за всяка българска домакиня е свързан с месенето на тесто и изпичането на домашен козунак, боядисването на шарени яйца, и приготвянето на ароматно печено агнешко – трите кулинарни стълба на всяка великденска трапеза.
Да се направи домашен козунак е свещенодействие и ритуал. Козунакът всъщност може да бъде определен като сладък обреден хляб.
Той традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират Неговата кръв.
Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.
Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.
Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в любим тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година.
От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
Често към тестото се добавят филирани бадеми, бланширани бадеми, стафиди, махлеб, какаова паста или течен шоколад, маково семе-, ванилия, мастиха на прах, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.
Прието е да се украсяват отгоре с глазура, ядки и захаросани плодове, както и символични пасхални знаци.
Една от най-забавните традиции на Великден трапеза е боядисването на шарените великденски яйца.
Поверието гласи, че появата им се свързва с яйцата, които Мария Магдалина дала на император Тиберий, когато му казала за възкръсналия Иисус Христос.
Императорът не повярвал и рекъл, че ако е така, нека яйцето, което Мария Магдалина държи, да стане червено, което се и случило.
Всички сме боядисвали яйца на Великден и това е било любимо наше занимание в детството.
След това следваха вълнуващите съревнования с приятели в чукането с яйца, за да се разбере чие яйце ще се окаже най-здраво и ще може да се нарече „бияч“.
У нас първото боядисано яйце, задължително е червено.
То е символ на живота.
Веднага след като се боядиса, още топло, по традиция, най-възрастната жена в семейството, трябва да нарисува с него кръстче по челата на останалите за здраве, като започне от най-малките.
След това яйцето се поставя на кандилото пред иконата, за да пази дома и да дава здраве през цялата година.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца.
Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „боракът“са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Интересен факт е, че преди появата на изкуствените оцветители, яйцата са се боядисвали с отвара от билки.
Като например с отвара от червен пипер, хибискус или изсушено и стрито на прах червено цвекло се получава червената боя, от коприва – зелената, а жълтата – с помощта на отвара от люспи на стар кромид лук или куркума.
Агнешкото се свързва с Великден, защото Иисус е представян като Божи агнец, а агнето е жертвано в деня на Възкресението на Христос.
Агнешко месо може да се яде след 40-дневните пости.
Традиционните подправки в българската кухня са пресен лук, червен пипер, джоджен или кулинарни миксове за агнешко.
В света съществуват най-разнообразни и дори странни за нас традиции свързани с празника
- Във френският град Нукс приготвят гигантски омлет с 4500 яйца, който се поднася на 1000 души на площада. Според легендата Наполеон минавал с армията си и бил нагостен с омлет. Толкова му харесал, че поръчал на хората да се събират всяка година и да хапват омлет.
- В Швеция децата се маскират с шарени дрехи – шалове, поли, изрисуват си бузките в червено и така нагласени, обикалят от дом в дом да заменят рисунки срещу бонбони.
- В Индия 2.5% от населението е християнско. Те празнуват с карнавали, песни и танци. Разменят си бонбони, цветя и цветни фенери.
- В Италия на юг от Флоренция в малкия град Паникале се провежда ежегодното състезание с търкалянето на голяма пита сирене.
- В Полша на Великден имат и една забавна традиция – младите момци се опитват да изкъпят момите с кофи вода или водни пистолети. Вярва се, че момичето, което са намокрили най-много, ще се омъжи през годината.
- На остров Корфу Велика Събота е много шумна. Жителите участват в ежегодното хвърляне на тенджери и тигани през прозорците. Това символизира новата реколта, която ще бъде сготвена в тенджерите.
- В Чехия и Словакия на Велики понеделник мъжете да плясват жените с клонки от върба, украсени с панделки. Според легендата върбата е първото растение, което цъфти на пролет, затова се предполага, че клоните прехвърлят жизнеността и плодородието към жените.
- В Хаити децата пускат изящно изрисувани хартиени хвърчила във въздуха за празника. Подготовката за Великден трае месеци, а хвърчилата са същински произведения на изкуството.
- Мексико в събота преди Великден в Мексико горят ритуално хартиени фигури, т.нар, папиемашета. Това е традиция, с която се отбелязва победата на доброто над злото.
